Рафинирането е решаващият етап в прехвърлянето на масла от твърда фаза към течна фаза. Общият технически подход за този етап е мокрото рафиниране, което разчита на прецизен контрол на вложената топлина и ролята на влагата. Основното оборудване обикновено е затворен резервоар за готвене с разбъркване и отопление с кожух.
Този процес включва два основни баланса: първо, термичен баланс, постигнат чрез непряко нагряване с пара с кожух или топлопреносно масло, поддържайки температурата на материала стабилно между 90 градуса и 95 градуса. Този температурен диапазон е достатъчен, за да се стопи мазнината (животинските мазнини обикновено имат точка на топене над 40 градуса), като същевременно минимизира прекомерната хидролиза или окисление, което може да доведе до неприятни миризми. Второ, баланс на пренос на маса, където влагата, съдържаща се в суровината, образува пара при нагряване. С помощта на разбъркване тази пара прониква в материала, причинявайки разкъсване на мастните клетки и освобождаване на маслото. Влагата действа като среда за пренос на топлина и физически-агент за разбиване на стените на клетката. Обратно, традиционното сухо рафиниране (директно сухо изгаряне), докато използва по-просто оборудване, страда от груб контрол на температурата, което лесно води до по-тъмен цвят и повишена киселинна стойност в маслото. Докато някои усъвършенствани методи за непрекъсната екстракция с разтворител (използвани главно за растителни масла) имат изключително високи добиви на масло, те са слабо адаптирани към животинските храни и включват възстановяване на разтворителя, което значително увеличава сложността на оборудването и изискванията за безопасност, а цената им като цяло не е изгодна.
